shall

{ʃæl}
1. спомагателен гл. за образуване на бъдеще време в 1 л. ед. и мн. ч. и 2 л. във въпр. форма ще, да
I/we SHALL go ще отида/отидем
SHALLI open the window? да отворя ли прозореца? what SHALL you tell him? какво ще му кажеш
2. модален гл. за изразяване на увереност, обещание, заповед, заплаха във 2 и 3 л.
it SHALL be done ще бъде направено
you SHALL not kill не бива да убива
3. модален гл. в подчиненu изречения-обик. не се превежда
it is necessary/I insist that it SHALL be done необходимо е/настоявам да се направи

* * *

{shal} v (should {shud}) 1. спомагателен гл. за образуване на б

* * *

ще;

* * *

1. i/we shall go ще отида/отидем 2. it is necessary/i insist that it shall be done необходимо е/настоявам да се направи 3. it shall be done ще бъде направено 4. shalli open the window? да отворя ли прозореца? what shall you tell him? какво ще му кажеш 5. you shall not kill не бива да убива 6. модален гл. в подчиненu изречения-обик. не се превежда 7. модален гл. за изразяване на увереност, обещание, заповед, заплаха във 2 и 3 л 8. спомагателен гл. за образуване на бъдеще време в 1 л. ед. и мн. ч. и 2 л. във въпр. форма ще, да

* * *

shall[ʃæl; редуцирани форми - ʃəl, ʃl] v (should[ʃud]) 1. спомагателен глагол, чрез който се образува бъдеще време в 1 л., ед. и мн. (също и във 2 л. във въпросителна форма); I (we) \shall come аз ще дойда, ние ще дойдем; \shall I close the door? да затворя ли вратата? 2. модален глагол, който се използва във 2 и 3 л. за изразяване на увереност, заповед, обещание, заплаха; it \shall be done това ще бъде направено; you \shall be punished ти ще бъдеш наказан; 3. модален глагол, използван в подчинени изречения; it is necessary (I insist) that it \shall be done необходимо е (аз настоявам) да бъде извършено.